Страници

Моделите на практикуване на мануална терапия*

Това е превод на едно есе, което моята приятелка Дайан Джейкъбс публикува. С Дайан заедно участваме във форума SomaSimple и понякога дискутираме теми публично или в лична кореспонденция. Тя е създател на дермо невро модулацията като мануална модалност.

*използвам "мануална терапия" в англоезичния смисъл на израза




Маймуните и други животни се пощят(грижат с допир) често със забележително намаление на стреса. Докосването е хубаво и за да има полза от него не е нужно да се обвива в псевдонаучни небивалици.” - Mарк Крислип обсъждайки рефлексологията в блога ScienceBased Medicine


Мануалната терапия и нейните модели на действие

Мануалната терапия е с нас от античността. Преди това тя е еволюирала биологически като социален метод за грижа при приматите и пре-езиковите хора. Всички неврологични пътища за оценяване на докосването и манипулиране един от друг са все още там при хората, просто защото сме гръбначни.



Всички тези същества са гръбначни. Всички те позволяват на членове на техния или друг вид да им помогнат с премахването на паразити или да осигурят прост контакт.



По пътя хората са развили цивилизация и език. Езика е довел до концептуализирането и символизма, чрез които думите стоят като еквивалент на истински неща или действия.

Символичната мисъл, въпреки че е много бърза и удобна, е довела до шикалкавене и изопачаване на мислите познато като „обективиране“* и „реификация“**(придаване на (реална) форма).

Обективирането и придаването на форма са довели до това за напълно идеаторни коцепции да се мисли като за „реални“ и да се третират като такива – по реални от самата реалност.


Нека да погледнем някои общи определения от (уеб-)мрежата за мануалната терапия.
Мануална терапия:
Интернет дефиниции:
1. Мануална терапия, манипулативна терапия или „мануална и манипулативна терапия“ включва третирането на здравословни болестни състояния от различни произходи чрез „ръчна“ физическа намеса.
2. Ръчна терапия, използвана за възстановяването на движенията на ставите. Този вид терапия включва грижа от физиотерапевти, хиропрактици и други членове на рехабилитационния екип.
3. Да работиш с ръцете си
4. Техники за пасивно движение
5. Използването на ръчни техники за да подобри обхвата на движение в ограничени стави. Използва се и за стимулация на функцията на мускули, нерви, стави и лигаменти.
6. Умело манипулиране с ръцете, с цел терапевтичен ефект.
Предложена дефиниция:
Законово ограничено, платено взаимодействие, състоящо се от физически и устен терапевтичен контакт между лице, обучено и лицензирано да изпълнява физическа терапия, с цел подобряването на движение и/или облекчаване на болка и пациент търсещ такава платена услуга.
...........


Повечето човешка търговия включва договорно съгласие за решаване на задача. Задачата може да е истински предмет или може да бъде обективиране* на ситуация. Фризьорите режат коса. Зъболекарите работят върху зъби. Агентите по недвижима собственост помагат на някой да продаде или купи къща. Хирурзите премахват заболели апендикси. Педикюристите изрязват и премахват нокти на краката. Адвокатите оспорват дела.

Някакъв истински предмет(обект) или обективиране на по-неясни субективни ситуации (плюс целта да се разреши дефиниран проблем) са намесени. Дефиницията на обекта или обективирането е ясна и страните които са договорили да разрешат проблема работят заедно за решаването му.

В мануалната терапия, целта обикновенно включва помагането на човек с болков проблем, но болката е мъгляв обект, следователно истинския обект на договора не е, и никога не е бил кристално ясен. Болката, въпреки че е повсеместна, е субективно състояние и никога не е била точно дефинирана. В последните няколко десетилетия са направени големи стъпки в тази посока и въпреки това болката(която едно време е смятана за конкретно възприятние или сетиво) в момента се счита за продукт на мозъка и на неговото собствена съзнателна запознатост в отговор на възприета заплаха.*** Важно е да се има предвид, че мануалните терапии, които са еволюирали под влиянието на залезлия вече модел на болката, и техните модели са силно обременени от това ограничено разбиране.

Мануалната терапия е прибегнала до обективиране и придаване на форма на терапевтични идеи през целия този път. Нашите предци забелязвали модели на поведение или дисфункция в пациентите и им приписали имена. Шаблони, които изглеждат достатъчно реални за да им се даде име(да бъдат обективирани и да им се придаде форма), се наричат парейдолия.**** Обикновени примери от мануалната терапия са:
Акупунктура – енергийни меридиани
Хиропрактика - сублуксация
Ортопедия – биомеханична грешка
Рефлексология - „зони“
Масаж – модели на мускулно напрецение, фасциални ограничения, тригерни точки
Остеопатия – торзия, приплъзване, енергийни кисти и др., и др.

Мануалната терапия е изправена пред ситуация
1. По-голямата част от мануалната терапия се определя(всъшност много от мануалните професии определят себе си) от съществителните/имената произтичащи от парейдологично възприети последователности.
2. Тези последователности са били дедуцирани в рамките на остарели вече предположения относно болката и функцията на нервната система.
3. Никоя от тези последователности не може да бъде доказана че съществива по устойчив начин на научно измерване – те са преходни феномени; по-скоро глаголи, отколкото съществителни.
4. Въпреки това, те биват третирани, преподавани и предавани на последващи поколения мануални терапевти все едно са „реални“.
5.Главния механизъм на предаване на обучението по мануална терапия е чрез това което аз дефинирам като Модела на Оператора.





Модела на оператора
Модел на отношение към физикалната терапия, който се състои от терапевт,пациент и някакъв парейдологичен обективиран предмет на който е придадена форма, избрана от терапевта и негласно приета от пациента, който е предназначен да е терапевтичен.

Физикален модел на отношение, който се състои от терапевт, ученик и някакъв парейдологичен обективиран предмет на който е придадена форма, избрана от учителя и негласно приета от ученика, който е предназначен да е терапевтичен.

Операторските модели са нужни за предаване на информация от едно поколение мануални терапевти на други. Нужно е обаче ние всички да не позволяваме те да не се превръщат във вкоренени вярвания, да се привързваме прекалено или да си въобразяваме, че ние наистина сме деятели, действащи върху тези концептуализации на телата върху които работим и съответно наистина можещи да създадем промени у пациентите си. С други думи, концептуализациите са полезни, но не трябва да допускаме, че начина по който двойката терапевт-пациент получава резултата си е чрез тяхното третиране.

Невронауката ни показва, че мозъците на нашите пациенти създават ефекти, които се проектират върху тялото и отиват към съзнателната представа. Мануалната терапия играе ролята на катализатор в този процес, но не повече. Вътре са смесени много видове плацебо ефекти и ефекти на низходяща модулация. Също така, ако сме напълно обективни ще осъзнаем, че единственото върху което можем да поставим помагащите си ръце е кожата. Можем да позиционираме телата на пациентите си по начини, които да имат влиание върху взаимодействияра на пластовете и структурите вътре, но не можем физически, директно да докоснем никоя от анатомичните структури вътре.

Предвид непоколебимите ограничения на това което можем всъшност да направим или докоснем и напредъка на невронауката и науката за болката като цяло, аз предлагам че е крайно време за концептуално преразглеждане на цялата основа на мануалната терапия. Предлагам да разгледаме един нов модел, основан върху взаимодействието.


Модела на взаимодействащия


Предложено определение





Модел на отношение на физикалната терапия, който се състои от терапевта и пациента, без или с целенасочено минимизиране на обективизация или придаване на реална форма; и двете страни избират директно да се справят с болката на пациента и функцията на нервната система в един процес, който е с намерение да е терапевтичен.


Предложения „взаимодействащ“ модел на мануалната терапия:
1. може да обхване(и може да продължи да обхваща) новите открития в невронауката и науката за болката
2. няма напълно да замени или елиминира, но може да съдържа моделите на оператора, да ги подреди като удобства за възприятията както е правилно, да премахне бремето да се опитва да се „докаже“ че те са истински обекти
3. е по научно съответстващ с напредъка на проучванията в сферите на плацебото, възприятията и съзнанието
4. няма нужда да „доказва“ никаква между-измервателна надеждност или валидност, защото лечението е индивидуализирано по дефиниция
  1. е по-близо до социалната грижа чрез допир при други създания е било и винаги ще бъде – естествен, свободно-достъпен договор за намаляване на стреса и био-психо-социална обработка.



.............................

Бележки:
*ОБЕКТИВИЗАЦИЯ (дефиниция от мрежата)
1. въплъщавам:
да направя външно или обективно, или да придам реалност на; „езика въплъщава мислите ни"
2. деперсонализирам:
да направя нелично или съществуващо като обект; „Компютрите ще деперсонализират ли човешките взаимоотношения?“; „Порнографията обективизира жените“
3. “процеса или изражението на обективизиране(на нещо)
4. “процес, чрез който една ебстрактна концепция бива третирана като конкретно нещо или физически обект. По този смисъл, термина е синонимен на реификация(придаване на реална форма)
5. “да направя нещо(като например абстрактна идея) възможно за възприятие от сетивата; да третирам като нещо обективно реално; да се отнасям като към прост обек и да отричам достойнството на
6. действието на представяне на абстракция като физически обект
7. конкретно изражение на абстрактна идея или принцип

В мануалната терапия, ние прибягваме към обективизиране на работата ни през цялото време. Ако знаем, че го правим, то ще можем да решим дали е добре да продължим да го правим или не.

** РЕИФИКАЦИЯ (дефиниция от мрежата)
1. смятането на абстрактна идея за реална
2. да се отнасям към нещо абстрактно като все едно е конкретно материално нещо
3. да представям човешко същество като физически обект, лишен от лични качества и индивидуалност
4. Реификация(известно още като конкретизъм или грешката на неуместната конкретика) е грешка на двусмислието, когато една абстракция(абстрактно вярване или хипотетично понятие бива третирано, все едно е конкретно, истинско събитие или физически обект.
5. в представянето на знанието, включва представянето на фактически твърдения, които са адресирани от други твърдения, които могат да бъдат манипулирани по някакъв начин; напр. да се сравняват логически твърдения от различни свидетели с цел да се определи тяхната достоверност
6. Смятането на нещо абстрактно за нещо конкретно или на неодушевен обект за жив.
7. Да се отнася което е само абстракция или концептуализация като към нещо реално към нещо

*** ОФИЦИАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛКА
(от Международната Асоциация за Изучаване на Болката, IASP)
Неприятно сензорно и емоционално преживяване, свързано с реално или потенциално нараняване на тъканите или описано под формата на такова нараняване.

**** ПАРЕЙДОЛИЯ (дефиниция от мрежата)
1. Парейдолия е психологически феномен, включващ неясен и случаен стимул(често образ или звук), който бива възприет като значим. Чести примери включват виждането на образи на животни или лица в облаците, човека в луната и чуването на скрити съобщения в записи възпроизведени наобратно.
2. Тенденцията да се интерпретира неясен стимул като нещо познато на наблюдаващия, като инерпретирането на следи на Марс като канали, виждането на форми в облаците или виждането на религиозни фигури върху препечени филийки
3. Действието, чрез което мозъка неправилно интерпретира форми от светлина, сенки или текстури като познати форми от рода на лица или човешки форми, обикновено наблюдавани чрез периферното зрение.

АПОФЕНИЯ (СВЪРЗАНО):

Апофенията е преживяване, при което се виждат значими модели или връзки в произовлни или безсмислени данни.
Термина е формулиран от Клаус Конрад(Klaus Conrad,[1]), който го е определил като „непредизвиканото виждане на връзки“, придружавано от „специфично рпеживяване на неестествена значимост“, но е започнал да представя човешката тенденция да търси модели в случайната природа като цяло, както при хазарта, паранорналните феномени, религията и дори опити за научно наблюдение”.
- УИКИПЕДИЯ

© Diane Jacobs 2011

превoд: Цветан Василев 02.01.2012


Повече информация за Дайан Джейкъбс можете да намерите на:
SensibleSolutionsPhysiotherapy
HumanAntiGravitySuit blog 
Neurotonics PT Teamblog 
Diane Jacobs.com (personal website) 
Canadian Physiotherapy Pain Science Division (Archived newsletters)
Canadian Physiotherapy Association Pain Science Division Facebook page 
(Follow @PainPhysiosCan on twitter)
Neuroscience and Pain Science for Manual PTs Facebook page


За препоръки относно превода, моля пишете на:ts.vassilev@gmail.com или използвайте формата за връзка

Няма коментари: