Страници

Болката не е "нещо"

"Да имаш болка не е като да имаш стотинки. Болката не е "нещо" (обект) което да се намира някъде там."
Дан Денет, философ

Болката не е сетиво - няма рецептори за болка, няма болкови неврони, няма болкови пътища, няма болков център [1] [2]. Болката е преживяване - продукт на съзнанието, базиран на сетивата и модулиран от редица процеси.
В този си смисъл, болката е непредвидима и строго субективна - както не знаем какво ще е нашето болково преживяване, така не можем да разгадаем и чуждото такова.

Болка в месата

Болката отдавна е отхвърлена като мерило за нараняването на тъканите. Отхвърлена е от безброй хора, озовали се в двете противоречащи си крайности - болка без нараняване и нараняване без болка. Веднъж установена възможността за такива ситуации, редица хора се сещат за свои собствени преживявания, попадащи в тези категории. Една често цитирана история е тази на Хенри Бийчър. През втората световна война, той е бил отговорен за приемането на ранените в една от болниците обслужващи Италианския фронт в областите на бреговете на Анцио и Монте Касино и задава два въпроса на всички ранени, пристигнали в болницата:
- Боли ли те?
- Искаш ли да ти дадем нещо за болката?
70% от хората отговорили с "не" и на двата въпроса (в сравнение със 70% отговорили с "да" на тези два въпроса в цивилна, постоперативна обстановка). За запознатите със структурата на полевите болници е ясно, че това са ранени войници, които са получили първа помощ на бойното поле и нараняванията им изискват те да бъдат транспортирани до болница отдалечена от фронтовата линия, където да бъдат лекувани или евакуирани за по-нататъшно лечение (в наши дни). Да се отдалечиш от фронта и да знаеш, че няма да се връщаш там е доста радостно събитие.

Основателна критика е, че тази аналгезия (обезболяване) може да се обясни с повишени нива на адреналина. Друга такава е използването на морфин от медиците на бойното поле. Основен аргумент срещу тези обяснения е, че същите тези войници, които са простреляни, ранени, "счупени" и счупени се оплакват от болката при поставянето на интравенозни игли.

Неспецифична болка

Горният пример е само един от многото за нараняване без болка. Един типичен обратен пример е "неспецифичната болка". Това не е болка, която не е типична и странна, а болка без специфичен причинител. Което пък не е индикация, че "лекарите нищо не разбират и не знаят какво ми има", а е така поради невъзможността да се открие специфичен процес, който да причинява симптомите. Специфичен (определен) процес е този, който можем да засечем чрез някакъв тип изследване - например образна диагностика и кръвни тестове. Отсъствието на специфичен процес е добър признак, защото в общия случай показва, че животът на човека не е застрашен. Неспецифичната болка не е болка без причина ("само в главата"), но причината е такава, която не можем на този етап да установим. Един такъв пример е неблагоприятното (механично) усилие върху нервната система - предвид сложността на нервната система, точното определяне на ангажираната нервна структура рядко е възможно. Опъна върху нервната система не е патологичен процес, а тълкуването му като застрашаващ фактор зависи от много условия.

Болка в ума

Имам нещо да си призная - трупам отворени линкове в браузъра си. Имам стотици от тях, както и хиляди отбелязани "за четене по-късно" страници. Преди около месец загубих 120 от отоворените табове и цяла вечер ме боля коремът.
Нечестно е да кажеш на някой, че си измисля болка. Има вероятно хора, които се преструват, но аз не знам как да ги разпозная. Гордън Уадел прави опити да синтезира признаци, по които да се познава при кой болката е от органичен характер и при кой болката е от психологически характер или се преструва. В крайна сметка опитите му са неуспешни и такова разграничение не може да се направи.
Лоримър Мозли има интересен експеримент, с който показва как един и същи стимул предизвиква различно силна болка базирано на контекста. Допират много студено (-22 градуса) парче метал до ръката на доброволец, който определя силата на болката. В зависимост от цвета на сондата (без да се казва на потърпевшия, че има разлика), силата на болката варира. Един и същи стимул за тъканта, липса на нараняване, а болката варира и то в някои случаи го прави драстично (от 2/10 на 8/10).
Един "стандартен" начин за причиняване на болка в експериментални условия е потапянето на ръцете до китките в леденостудена вода.

Път напред

През 1998, Луис Гифърд предлага "модела на зрелия организъм", за който Патрик Уол (съавтор на порталната теория за болката, която е предшественик на невроматричната теория) казва:
"Бях особено впечатлен от откъса от Гифърд за "модела на зрелия организъм", който поставя болката в един интегриран контекст, без никакво място за старото разделение, при което болката трябва да е или в тъканите, или в тялото."

Болката е част от реакцията на целия организъм (система) с всичките му части - тяло, ум, душа.

Няма коментари: