Страници

Заклинания и диагнози

Заклинание

автор: Барет Дорко, физиотерапевт
В класическото фентъзи "Магьосникът от Землемория" на Урсула ЛеГуин (първо издание 1968) се описва свят, в който всичко (включително и хората) има две имена - обичайно и истинско.
Обичайните имена са известни на всички и са просто част от общия език. Истинските имена не са свързани фонетично с обичайните и по същество са тайни. Това е така, защото произнасянето им дава на изговарящия власт над това, което е назовано с истинското му име. Поради тази причина, хората в Землемория пазят истинските си имена от другите. Тези, които научават истинските имена, стават магьосници по тези земи.

Има две различни категории диагнози в медицината: номинални и есенциални. Номиналните диагнози са тези, които именуват състоянието без непремено да дават идея относно кои тъкани са засегнати или по какъв начин. Лупус еритематозус (лупус, вълчанка) е класически пример. Името идва от зачервяването на кожата на лицето, което напомня на вълчи изглед.

Есенциалните диагнози описват тъканта или системата, която е ангажирана, и естеството на нейната дисфункция. За разлика от "лупус", те естествено предполагат, какъв вид лечение или терапия би довело до подобрение или оздравяване. Диагноза от рода на "фрактура на главата на раменната кост" незабавно напомня за подходящи методи за лечение.
Може би виждате накъде бия - номиналните и есенциалните диагнози са точно успоредни на обичайните и истинските имена във фентъзите на ЛеГуин. Ние имаме власт само над тези състояние, които са есенциално (т.е. истински) диагностицирани.

Драматичен пример за преминаването от номинални към есенциални диагнози, може да бъде видян в гастроентерологията през последното десетилетие. През 1983 австралиецът Бари Маршъл предлага хипотезата, че пептичните язви не са просто плод на повишена киселинност, свързана главно със стреса. Той открил инфекциозен произход и излекувал за постоянно дълготрайни язви чрез терапия с антибиотици. След като най-накрая успял да назове състоянието с есенциална диагноза, той станал могъщ, колкото всеки магьосник в Землемория, който изрича ефективно заклинание. 

Във физиотерапията има редица диагнози, които никой не иска да вижда на картона на пациента. Те съдържат думи, които са полезни, но всъщност са неверни. Те са полезни в смисъла на това, че поставят пациента в категория, която изключва много неща, и дава на пациента поне временно усещане, че някой може да знае как да ги лекува.
Но те скоро откриват, че диагнози от рода на "болка в кръста", "изметнат врат" и "фибромиалгия" не носят сила и освен ако не получат ново име на проблема си (за предпочитане истинско име), те ще бъдат подложени на редица различни терапии. Тези терапии обикновенно следват пътя на предпочитанията на техния терапевт. Това е настройка от типа на "може би пък това ще помогне".

Струва ми се, че времето и експертността налични на нашата общност, могат често да ни помогнат да научим истинските имена на проблемите на пациентите ни. Имена, които да трансформират нашия начин на лечение и да увеличат силата на нашето присъствие.

Започването на пътя към магьосничеството вероятно започва с разбирането на това, какви имена не помагат на нашата визия относно пътя на пациента към възстановяване и последващото търсене на истинските имена.

Съществени и номинални диагнози

автор: д-р Дейвид Зигмонд, дм

Тези два вида диагнози всъщност са доста различни в значението си. "Съществената диагноза" ни предлага изключително полезна информация за това, какво можем да направим и какво можем да очакваме, докато "номиналната диагноза" не прави нито едно от двете по задоволителен начин. В най-добрия случай тя е описателен етикет, който да закачим на привидно подобен феномен, който не разбираме. Обаче, такава е силата на думите, че ги равняваме на разбиране. Също както религиозните заклинания имат за цел да изгонят злите духове или да привлекат добри такива, така и медицинските заклинания свързани с наименоването на диагнозата е предназначено да изгони неяснотата и нерешителността. 
Както виждаме от предния пример, тя често се проваля в тази задача и въпреки това ние продължаваме да повтаряме ритуала и да се надяваме, че останалото ще последва.

Много болежки попадат някъде между краищата на спектъра на номиналните и съществените диагнози. Често, едно заболяване може да промени позицията си с времето. Например, човек който има диспепсия подхождаща на дуоденална язва* потвърдена чрез бариева каша, може да предостави на доктора номинална диагноза, тъй като развитието на неговото заболяване и ефектът на лечението си остават неясни в голямата си степен. Ако язвата на същия човек се перфорира, то тогава ситуацията е такава, че съществената диагноза става много важна. Лечението е неоспоримо и ясно, както и прогнозата с и без това лечение.

Когато формулираме диагнозите, ние трябва да сме наясно с позицията им в този спектър. Наистина ли правим значими изказвания или просто прикрепваме етикети на един феномен за който нямаме представа? Ако е второто, то кой има полза от тази диагноза - докторът или пациентът? Сложната терминология често се ползва като защита срещу значително незнание. Ако лекарят е изгубен, погълнат от мисли и като цяло неефективен, то поне може да се позове на няколко дълги думи и сложни концепции, които се надява да поддържат позицията му на способен и неоспорим авторитет в неговите и в очите на пациента. Подобни несъзнателни защити и колюзии** не са винаги нещо лошо, но те често блокират възможностите на лекаря да изследва по-плодородни пътеки на проучване и връзка с пациента.

* статията е от 1976 г.

**КолюзияТайно споразумение между двама привидни противници във вреда на трета страна.
Термин на правото на конкуренция относим до сътрудничеството между независими компании с цел- снижаване на конкуренцията. С този термин се обозначават сдружения, тайни споразумения или договори между продавачи за повишаване или фиксиране на цените или за намаляване на продукцията с цел увеличаване на печалбата. За разлика от картела, .колюзията. не се осъществява непременно по силата на формален договор между страните. Стопанските последствия от колюзията и картела са еднакви. .Колюзия. би могла да бъде постигната посредством неформално джентълменско споразумение, при което взаимното уважение, социалните условности и личните връзки и контакти са достатъчни, за да гарантират придържане към договорените цени или икономическо поведение.

Финални пояснения

Още няколко пояснения от Барет Дорко в SomaSimple.com:

"Невропатия" трябва да се използва в случаите, в които е ясно, че има патологичен процес и/или нарушаване на целостта на тъканта. Може да е необходимо подходяща намеса за да се установи наличието й.
"Абнормална невродинамика" е есенциална диагноза (от където идва и силата й), която се иползва за описанието на ограничение на приемливата подвижност на нервната система. Периферно, доколкото мога да кажа. Това означава, че нервът изпитва недостиг на кислород променящ се от позиция и/или употреба.

Есенциалната диагноза ни казва коя тъкан е компроментирана и как.
Номиналната диагноза е името приложено към синдрома/ситуацията.

Пример

Ако си спомняте, преди време написах статия за изфабрикуваните диагнози. Болките в гърба и кръста са една от любимите ми теми, най-вече защото имам личен опит с тях, най-дълго ме вълнуват и съм натрупал най-много знания и умения. 
Ето следния сценарий - човек го заболява кръста и отива на масажист/кинезитерапевт/лечител и той му изтърсва сухо: "Ами явно имаш дископатия". Голям проблем! Горкият човечец се паникьосва и почват да му минават едни черни мисли през главата. Тук говорим за сериозен етически и/или законов проблем, защото такъв тип специалисти нямат право да поставят диагнози, а такъв тип изказвания могат (и често го правят) да навредят на пациента.
От там човекът отива на лекар. Лекарят назначава различни изследвания, едно от които е ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Защо би го направил не ми е ясно. Такъв обаче е сценарият - човекът по един или друг начин е стигнал до ЯМР (или скенер). Там се установява, че има изменение на дисковете между прешлени А и Б. Това не съвпада с клиничната му картина, защото няма неврологична симптоматика и местоположението на болката е различно от очакваното при такъв образ (не че има как да се предвиди). Това е грешна диагноза - назовава се проблем, който не е същинският проблем или не е проблем въобще. Тук съществува опасността да се лекува нещо, което няма нужда от лечение.
Следва друг специалист, който с малко по-аналитично мислене стига до извода, че човекът пред него не отговаря на образа на ЯМР. Името е същото, но не може оплакването (симптомът, състоянието) да се опише с находката при образната диагностика. Не се открива специфичен причинител (рак, киста, инфекциозен процес, пространствозаемащ процес), който да обяснява болката. Диагнозата в такъв случай е "неспецифична болка в кръста". Това е номинална диагноза и тя плъзга човека по един улей (алгоритъм), с идеята да се мине през неизвестен брой терапии и да се обикаля достатъчно дълго, че проблемът да се разреши.

В идеалния случай, този човек трябва да получи максимално есенциална диагноза. Нещо от рода на "неспецифична болка в кръста с механичен произход". А-ха! Значи няма специфична патология, но има механичен проблем, т.е. нещо се/не се движи по подходящ за нервната система начин. Решението е очевидно - трябва да има движение. Премахването на произхода може да стане само с движение. Могат ли противовъзпалителните да помогнат в такъв случай? Да, те могат да допринесат за представлението, но няма как да решиш механичен проблем по химичен начин.

Няма коментари: