Страници

За фантомната болка

Фантомната болка се нарича така, не защото е мистична или неопределена, а защото е болка в част от тялото, която липсва(фантом). Статистиката относно броя на пациентите, които развиват фантомни усещания е много неточна - различните източници сочат, че между 60 и 100 % от хората, загубили крайник (или част от крайник) развиват усещания във фантома, като повечето от тях са болезнени.

Фантомната болка е социално-значим проблем поради няколко причини:
  • В България има над 3300 ампутации годишно.
  • Лечението на фантомната болка е трудно, неясно и несигурно.
  • Механизмите на възникване имат отношение не само към ампутациите, а и към всички операции, насочени към третиране на болка.

Защо се налагат ампутациите?

Отстраняването на част от човешкото тяло се приема за крайна мярка, когато всички други възможни методи са изчерпани. Причините за ампутация биват- травматични (военни действия, експлозии, автомобилни катастрофи, злополуки на работното място) и нетравматични (животозатрашаващи инфекции, съдови усложнения).

Кога и как се появява фантомната болка?

При някои пациенти тя се появява почти веднага, при други отнема седмици или месеци, дори години след ампутацията. Болката има различно и много индивидуално поведение. Провокиращи фактори за появата й могат да бъдат редица стимули - от външната среда (допир, мирис, зрение, слух, натиск), от вътрешната среда (ендокринни) и психо-социални(предишен опит, вярвания, емоционално състояние). Съществуват два механизма, обясняващи фантомната болка - периферен и централен. При първия, периферните нерви генерират "шум" (безсмислени усещания), който нервната система не успява да подтисне или пренебрегне. При втория, информацията, постъпваща от всички сетива и усещания се тълкува като опасност за организма, която предизвиква болка.


Как да се справим с фантомната болка

Лечението е индивидуално и включва екип от различни специалисти - лекари, физиотерапевти, психолози. За фантомната болка, както и за всички други болки с неустановен произход има терапии, които използват различни подходи:

  • Локални блокади на периферните нерви с анестетик.
  • Различни фармакологични средства.
  • Когнитивно-поведенческа терапия - има за цел развиването на механизми за справяне с болката.
  • Обучение в механизмите на болката. Проучванията показват, че пациентите са способни да разбират механизмите на болката, ако им бъдат обяснени. Това от своя страна намалява усещането за опасност (което движи генерирането на болка) и безспокойство (тревожност), както и информира пациента за възможните начини на лечение. 
  • Постепенно двигателно изобразяване (graded motor imagery) - метод от три части, който използва централни механизми за подтискане на болката:
  1. Разпознаване на ляво и дясно. При пациентите с хронична болка (включително фантомна), понякога се затруднява способността за определяне на части от тялото.
  2. Виртуални упражнения, при които пациентът си представя движение в засегнатата част. 
  3. Огледална терапия - използва отражението на здравия крайник, за да допълни илюзията за движение в засегнатия. 
  • Общо укрепване на организма (чрез физическа активност, рационален хранителен режим и др.) - подобрява здравето и работоспособността, намалява инвалидността и страданието.


Фантоми, за които не предполагате

В сферата на болката, нищо не е толкова ясно и праволинейно, колкото ни се иска. Това се отнася както за фантомната болка, така и за тази с неспецифичен произход. Австралийският физиотерапевт Дейвид Бътлър пита: "Напълно наясно сме, че след ампутацията на крайник, пациентът може да усеща болка в него. Вероятността това да се случи нараства, ако крайникът е бил болезнен преди това. Защо третираме другите части на тялото (например кръста) по различен начин и смятаме, че можем да изрежем болката? Защо смятаме, че кръстът на някой трябва да е наранен, при положение, че за да боли част от тялото, не е нужно тя да присъства физически?"
Повечето операции, които се извършват с цел третиране на болка в някаква част (включително ампутациите) не успяват да постигнат желаната ефективност. Защо смятаме, че можем да сменим дегенериралата тазобедрена става и пациентът да спре да го боли? Клиничният ми опит показва, че едно от първите оплаквания на част от ендопротезираните пациенти е болка на мястото на ставата. Да, тези пациенти изпитват болка в парче метал и тя е също толкова реална, колкото и тази в инервираната им кост преди това.

 Една от най-големите пречки, която страдащите от фантомна или друг вид хронична болка срещат, е неразбирането от страна на близките им и лекуващия ги медицински персонал. Болката е самотно занимание и е строго субективна. За да разбираш болката на другите е нужно много търпение, желание, енергия и най-вече - човечност.

Няма коментари: