Страници

11 мита за рехабилитацията


Мит #1: Тялото се променя само в първите месеци след рехабилитацията и резултатите са окончателни.

Фактите: Тялото се променя през целия живот. Повечето травми изискват продължителен период за възстановяване. Тъканите се ремоделират месеци и дори години след зарастването им.



Мит #2: Терапевтите могат да усетят и да променят сраствания между тъканите.


Фактите: След операция, могат да се образуват сраствания между тъканите, които да затруднят рехабилитацията. Те могат да бъдат преодолени чрез продължително и постепенно натоварване или чрез хирургична намеса, но не и чрез масажни техники.


Мит #3: Рехабилитацията трябва да бъде съпътствана от болка.

Фактите: В различните стадии на възстановяване, пациентът и рехабилитаторът могат да определят различни нива на допустима болка. В острия период е редно да се избягва причиняването на болка. В подострия период е допустимо причиняване на дискомфорт и умерена болка. В късния (тренировъчен) или хроничен период, е нужно да се разграничи коя болка може да бъде игнорирана и коя да се възприема като сигнал за опасност.

Мит #4: Рехабилитаторът сам определя как да протече възстановителният процес.

Фактите: Рехабилитацията е колективно занимание и резултатът е плод на усилията на всички страни. Пациентът има право във всеки един момент да поиска почивка, прекъсване, промяна на плана, използване на друг метод или по-малко сила. Рехабилитаторът от своя страна трябва да съобрази действията си без да угажда самоцелно на пациента.

Мит #5: Рехабилитаторите разполагат с тестове за различните състояния и могат с точност да определят естеството на проблема.
Фактите: Голяма част от тези тестове са неточни и е много вероятно да подведат рахабилитатора и пациента. Грешната диагноза може да доведе до излишно или неправилно лечение.

Мит #6: Физиотерапевтичната апаратура (електротерапия, магнит, топлинни процедури, лазер) е важно средство в процеса на рехабилитация.

Фактите: Тези средства не успяват да докажат ефективността си и биха могли да бъдат използвани само като помощни такива. Активните упражнения (кинезитерапия, лечебна физкултура) са основен метод за възстановяване на функцията.

Мит #7: Иглотерапията е научнодоказан метод за лечение и рехабилитация.

Фактите: Използването на иглоубождане за повлияването на болка и ускоряване на възстановяването е добре проучен метод. Предполагаемите ползи обаче могат да бъдат постигнати с шано игли (парченца тел, които не пробиват кожата) или по редица други начини. Вредите могат да бъдат свързани с усложнения от самата процедура (инфекция, нараняване) или провеждането й (процедурите често са доста неприятни), поради което методът не е подходящ избор  за лечение.




Мит #8: Ядрено-магнитният резонанс(ЯМР) е точно изследване и е добре да се започне с него.

Фактите: В голяма част от случаите не се налага никаква образна диагностика за лечението на болковите проблеми. При наличие на травма, рентгеновите снимки са първи избор и често единствен. ЯМР има ограничена приложимост при някои травми, но дори тогава не бива да се използва, ако няма да промени хода на лечението.

Мит #9: При бременни жени не бива да се масажират или третират глезените и кръста.
Фактите: Бременността не е противопоказание за физиотерапия. Има конкретни техники и начини за изпълнението им, които трябва да бъдат адаптирани към състоянието на всеки пациент.


Мит #10: Болката в кръста изисква продължителен пълен покой.

Фактите: Максималният допустим постелен режим при болка в кръста е 2 дена. Ранното раздвижване води до по-леко протичане, по-бързо възстановяване и по-малка инвалидност.

Мит #11: При наличие на дискова херния, не трябва да се вдига тежко.
Фактите: Рехабилитационният процес при дискова херния има като крайна цел намаляване на инвалидността и възстановяване на функционалните възможности на индивида. За това е необходимо постепенно натоварване на гръбначния стълб, което включва вдигането на тежести. Процесът трябва да бъде ръководен от квалифициран специалист.


Няма коментари: