Страници

Моември

Дойде отново онова време на годината, в което хиляди мъже влизат в пакт да не бръснат брадите си. Движението започва с идеална цел - повишаване на запознатостта с рака на простатата и въпреки някои от негативните си ефекти (мъжете участващи в инициативата силно намаляват шансовете да се харесат на противоположния пол) и критиката, на която можем да подложим всяка една благотворителна организация (като например непропорционално малкият процент от набраните средства, които отиват за същинска работа), привлича все повече желаещи да изпробват свободата да отгледат лицевото си окосмение. Брадите и мустаците може да не са толкова културно приемливи, колкото са били в миналото, но идеята все още може да бъде привлекателна и какъв по-подходящ повод за експеримент от една благородна кауза?

Няколко думи за рака на простата

Не смятам, че в ролята си на физиотерапевт мога да дам повече от шепа набързо събрани сведения за карцинома на простатата. Не смятам и да насочвам критичните си усилия към огромните купища информация и дезинформация по темата. Аз смятам обсъждането от моя страна на рака на простатата (или който и да е друг) от физиотерапевти за опасно прекрачване на законови, професионални и етически граници. По същия начин смятам и обсъждането на спорт и упражнения от лекари за труднодопустимо. Както аз съм слабо подготвен да обсъждам петгодишната прогноза, PSA скрининга и значението му, така и лекарите нямат нужните предпоставки (опит, знания, ресурси) да обсъждат подходящите и неподходящите физически занимания (спорт и упражнения), рехабилитацията и ергономията. Ще ми се да мога да кажа, че лекарите по физикална медицина могат да се справят добре, но те дори не знаят как да се нарекат, а и до голяма степен са натоварени с административна работа и са ощетени откъм практика.

Луис Гифърд

 

Ако трябва да посоча един човек, който да смятам за модел, то това би бил Луис Гифърд. Роден в Обединеното кралство, баща му е физиотерапевт, а той завършва първоначално зоология в родината си, което е важна част от мирогледа му и цялостния му подход към физиотерапията. Завършва обучението си за физиотерапевт в Австралия, има над 30 години практика като физиотерапевт, включително работейки за Джоф Маитланд (един от корифеите на мануалната терапия). От началото на 90-тте години води курсове на тема биология на болката, болкови състояния, техните обяснения, мениджмънт и лечение. Основните му курсове са:
  • Клинична биология на болките и болежките
  • Нервно-коренчева болка
  • Постепенно излагане
Написал е редица статии и е редактор на поредицата озаглавена "Topical issues in pain". Истинското му наследство обаче е събрано в 3 тома наброяващи общо 1300 страници и близо половин милион думи.

"Болки и болежки"

За съжаление, Луис Гифърд почива в началото на 2014 г. от рак на простатата. Живее с диагнозата 7 години, което предвид стадия и разпространението на заболяването му е повече от очакваното. Започва да пише книгата си през лятото на 2013 г. и до края тя остава без официално име. Неговият приятел Мик и съпругата му Филипа (и двамата физиотерапевти) я издават под най-подходящото име - "Болки и болежки" ("Aches and pains"). Книгата съдържа най-пълното, подробно и приложимо описание на физиотерапията при болкови проблеми. Тя включва в себе си насоки и информация както за механизмите на болката, така и за процеса на оздравяване (зарастване на тъканите след травма), стреса и целия био-психо-социален спектър на болката и физиотерапията при нея. Книгата е структурирана като лекция или разговор с автора, което допълнително отразява характера на Гифърд, както и вярването му, че това е правилният начин за учене - в разговор. Едно от най-големите въздействия върху кариерата си, които той описва, са именно разговорите с Патрик Уол - един от основоположниците на науката за болката. Патрик Уол пише книгата "Pain: The science of suffering" през последните години от живота си, докато страда от рак на простата. За разлика от книгите на Гифърд и тези, които Патрик Уол издава заедно с Роналд Мелзак (най-важната от които е "Textbook of pain"), "Pain: The science of suffering" е книга за пациента, която може да се сравнява единствено с "Explain pain" на Бътлър и Мозли.

Личното преживяване на Гифърд

"Аз съм в период от живота си, в който ракът ми се е разпространил към таза и гръбнака. Не е много приятно и краката ми вече са слаби, поради метастатични костни образувания, които притискат и смазват лумбо-сакралните ми нерви. Въпреки това, все още играя голф, ходя по скалите и преди пет месеца отидох да карам сноуборд. Взех малко обезболяващи и майната му. Добре де, не всеки е като мен, вероятно. Идеята ми е, че през повечето време не се чувствам инвалидизиран. Не съм. Гадната патология си е все там и пишкането можеше да е и по-добре, но извън това продължавам и съм доста нормален. Ако исках да съм инвалидизиран, ще трябва да взема това, което ми се случва, и постоянно да правя голяма работа от него. Не мога да си представя колко трудно би било това."
Louis Gifford, "Aches and pains"
В никакъв случай авторът не се опитва да омаловажи ситуацията или преживяванията на другите в подобно положение. Основната идея (което е дописано и от Мик или Филипа под текста) е, че инвалидизирането, както и болковото преживяване и поведение, е много комплексно и всеки сам и по собствен начин го преживява.



Има редица книги за болката и физиотерапията, но ако трябва да избера една, която да е основолагаща, това ще е "Болки и болежки".



Няма коментари: