Страници

Как да изберем своя (физио)терапевт?

Може би си спомняте статията, в която изложих част от причините да не посещавате юмейхо терапевти. Въпреки че е много лесно тя да бъде изтълкувана като нападка срещу конкретна група от хора, това е далеч от реалността. Тя се стремеше да запознае лаика с някои разминавания между добрата терапия и теорията и практиката на юмейхо. Това не означава, че няма терапевти, които да практикуват добре и клиентите им нямат резултати, а означава, че не може да се разчита на постоянство или предвидимост в работата им и ефектът не се дължи на изложените от тях причини.

На какви условия трябва да отговаря добрата терапия?
Ще започна с предположение и то е, че аз и вие бихме искали да получаваме и предлагаме добра услуга, което означава тя да отговаря на следните критерии:
  • Безопасна, като тук имам предвид безопасна и за терапевта, и за пациента (липса на негативен ефект). Вредите за пациента могат да бъдат директни (нанесена телесна повреда) и индиректни (психологическа или финансова вреда). Терапевтите най-често игнорират рисковете за себе си, най-вече защото не ги разбират, защото при тях рисковете са по-скоро свързани със законовата и етическата страна на практиката.
  • Ефективна, което означава да дава търсения ефект.
  • Ефикасна, което означава търсеният ефект да бъде постигнат при добро съотношение инвестиция-резултат.
  • Обоснована, което означава, че не разчита само на добрите намерения на терапевта. Докато предните точки се занимават с резултата от действията, то тази точка се занимава с намерението и най-вече с предпоставките за прилагане на терапията.
Какво да търсим в един терапевт?
Независимо от образованието, всички терапевти подлежат на оценка по горните точки. Има много терапевти с "благороден произход" (физиотерапевти, дори лекари), които абсолютно не отговарят на никой критерий за добре свършена работа, както и има терапевти с немедицинско образование (масажисти например), на които бих имал доста повече доверие и които мога да препоръчам.

Ето и няколко критерия, по които да оценим терапевтите (които не са подредени непременно по важност):
  1. Уважение към субективното. Ако пациентът казва, че от дадено действие го боли, то никой терапевт или лекар не може обективно да отрече това. Да, има случаи на преструване (особено в държави, в които застрахователната система работи добре и обезщетенията са солидни), но те са по-скоро изключение.
  2. Създаване на вътрешен локус на контрол. Добрият терапевт смята и намира начин вие да се справяте максимално самостоятелно. Това не означава, че винаги може без терапевт, а означава, че намесата му ще е минимална, а участието на пациента ще е максимално. Редица терапевти създават външен локус на контрол, като убеждават пациента (нарочно или не), че той не може да се справи сам със ситуацията.
  3. Прилагане предимно на активни средства/терапии. От една страна, активните терапии (упражнения) са по-добре насочени към конкретните оплаквания или проблеми на пациента, независимо дали говорим за намалена/ограничена функция или болка. От друга страна, упражненията са едно от средствата, чрез които локуса на контрол може максимално да се измести навътре - те са действието, при което пациентът има най-водеща роля.
  4. Поставяне на пасивните средства на второстепенна позиция. Преформираните физикални фактори (ток, магнит, парафинолечение и други, които най-често думата "физиотерапия" извиква в съзнанието) имат в най-добрия случай съмнителна ефективност. Реално, по-скоро нямат значима ефективност отвъд неспецифичния ефект (плацебо). Предимството е, че топлите и студените компреси са достъпни и всеки може сам да ги прилага в домашни условия. Дори с ниската си ефективност, при конкретната ниска цена (инвестиция на време и средства) те имат по-голяма ефикасност от следващата точка.
  5. Поставяне на мануалната терапия на третостепенна позиция. Мануалната терапия не е ефективна при болкови проблеми. Още по-малка ефективност има при неболковите проблеми (свързани с намалената функция). Мануалните терапии са едно театрално плацебо - страхотно представление, но един доста скъп фокус, който поради високата си цена и ниска ефективност можем да определим като неефикасен. В допълнение на това, част от мануалните терапии (включително акупунктура и всякакъв вид манипулации на ставите, независимо дали са приложени от физиотерапевт, юмейхо терапевт, хиропрактор, чакръкчия или друг шарлатанин) имат възможни негативни ефекти (нараняване), които не са за подценяване.
  6. Терапевтът трябва да е критичен към себе си. Критичен не означава негативен, а по-скоро се отнася до твърденията за ефективност и обосновката. Ако някой твърди, че "[неговата] система има 100% успеваемост", то той няма уважение нито към статистиката (дори скачането без парашут от самолет няма 100% смъртност), нито към науката (която много ясно описва, че като цяло физиотерапията не е толкова успешна, колкото ни се иска да бъде), нито към резултатите пред очите им (ако въобще ги следят, а това не се случва). Голяма част от терапевтите, не само че не са критични към собствените си действия, а и доста биха се затруднили да ги защитят. Повечето действат без стабилна обосновка, разчитайки на това, че "висшите сили" (учител, учебник, учебно заведение) са им я дали.
  7. Терапевтът не е необходимо да бъде квалифициран като "добър", "по-добър" или "най-добрият". Винаги, когато на някой бъде поставен етикет за добрина (включително на мен), аз питам - на каква основа? Според кого, този терапевт при когото си бил, е най-добрият? Според него? Според асоциацията на физиотерапевтите? Според пациентите, които са имали успех при него? Най-често това са празни думи и реално никой не знае кой е "добър". На всичкото отгоре, в много случаи е нужен терапевт, а не опитен, суперквалифициран или много добър терапевт. В търсенето на правилния терапевт, пръскането на големи суми за неговите услуги и то само ако на него му се освободи място в графика, пациентите пропускат, че голяма част от работата може да бъде свършена от новозавършил физиотерапевт или дори от студент. Без да притежавам необходимите данни предполагам, че средностатистическият младок ще има съизмерими резултати със закаления ветеран, ще има по-ниска цена и ще е много по-наличен. Да, начинаещият терапевт може да няма увереността и презентацията (отношение и начин на действие) на опитния, но дори при лекарите можем да твърдим, че по-големият опит не е гаранция за по-добра услуга. Част от обяснението е, че някои неща започват да се претупват като маловажни (неспазване на процедури), използват се стари стандарти и модели на работа, увереността води до ниска критичност, а като добавим и по-високата цена, "добрите" и "опитни" терапевти често се оказват по-неефикасни от "посредствените" (каквите повечето са/сме) и "неопитни".
  8. Ако отчита резултати, то може да обоснове истинността и релевантността им. Редица физиотерапевтични тестове имат ниска точност, ниска повтаряемост и още по-ниска значимост. По-голямата част от тестовете имат само привидна стойност и са част от театъра на терапията (етически и морално е под въпрос доколко е редно да засилваме по този начин неспецифичния ефект от терапията).
  9. (Физио)терапевтът трябва да се придържа към своята област на експертиза. Физиотерапевтите (в голямата си част) не са подготвени да дават съвети както по медицински въпроси, така и по тренировъчни. По същия начин и лекарите не са в състояние да дават съвети относно упражнения, движения и спорт, отвъд санитарен минимум. Треньорите нямат място нито в медицинските проблеми (в лечението им; това не пречи хора със здравословни/медицински проблеми да ползват услугите им), нито в терапевтичната част. Подредени правилно и синхронизирани, тези три звена могат доста успешно да работят за здравето и благополучието на човека. Подредени грешно или некоординирани, резултатът е плачевен.
  10. Спазване на законови и етически норми. За прекрачващ законовите норми може да се смята физиотерапевт, който:
    • "чете" образни изследвания (ЯМР, рентген, компютърна томография). Разчитането и тълкуването на образна диагностика е задача на лекари и има отделна специалност, която се занимава с това. Дори физиотерапевтът да има съмнение по достоверността на разчитането или качеството на материала, той може единствено да препоръча търсене на второ мнение. Ако терапевтът иска "да си направиш ренген, защото иначе няма да те пипне", то по-добре да не те пипа.
    • "предписва" или препоръчва медикаменти (включително "най-обикновенни" противовъзпалителни от типа на ибопруфен). В някои държави, физиотерапевтите имат право да предписват нестероидни противовъзпалителни, с тази разлика, че там това е законово регламентирано и терапевтите имат подходящо образование.
    • поставя инжекции или игли (включително акупунктура във всичките й форми, макар че тя може да се смята за законово сива зона). Поставянето на инжекции не присъства нито в конспекта, нито в законовите рамки на учебната програма на физиотерапевтите в България. Независимо дали става на въпрос за противовъзпалителни, витамини или хомеопатични инжекции, това не е работа за физиотерапевт. Сухото иглоубождане (акупунктура във всичките й форми) не само е законова сива зона, а от гледна точка на обоснованата, ефективна, ефикасна и безопасна практика е недопустимо.

Вашият физиотерапевт

Кой е правилният терапевт? Абсурдно е да мислим, че един човек би могъл да пасне на всички. Както и в търсенето на най-добрата терапия, така и в търсенето на човека, който да я прилага, най-важното е той да е най-правилният, а не да е най-праведният. Преследването на съвършенството - прилагането на най-добрите практики по най-добрия начин за дадения човек - е нещо, към което всеки физиотерапевт трябва да се стреми или поне аз смятам това за редно.

Няма коментари: