Страници

Избери своето приключение



"Замъкът на талъсъмите" е книга игра от далечната 1992 г., а идеята за книги, в които читателят сам избира как ще се развие историята започва развитието си петнадесетина години по-рано. Книгите следват сравнително стандартен шаблон на подготовка, приключение и развръзка, но ползват различни системи за прогресиране на историята. Въпреки, че като цяло не се поощрява връщането назад в историята и променянето на изборите, това е оставено на преценката на читателя.





Физиотерапията е игра

Всъщност, ако попитаме Йохан Хьойзинха, той вероятно би ни казал, че всичко е игра. В идеалния случай, това ще е игра за поне двама (пациент и терапевт, а евентуално и "помощен екип" от лекари и консултанти), но както всяка игра - понякога е по-добре да играеш сам. Тази статия няма за цел да нарече физиотерапевтите ненужни, въпреки че редица от тях са точно такива (даже по-лошо - само пречат на нормалното протичане на нещата). Физиотерапията има правила и съблюдаването на спазването им става по-лесно, ако има някой, който е запознат с тях (терапевт). В напрегната ситуация, било поради липса на време, желание, избор, средства или знание, живите организми могат да се справят и сами, което е една от основните идеи на еволюцията. Няма нужда от някой, който да управлява съдбата ви, нито пък от някой с бяла престилка, който да инфилтрира тригерните ви точки с локален анестетик или противовъзпалителни медикаменти. Заповядайте на приключение, следвайте линковете и да видим колко е дълбока заешката дупка.

Предговор

Преди да пристъпите към действия, съветвам ви да помислите дали наистина е нужно да правите това сами. Като цяло, повечето здравни работници са склонни да консултират и без да им бъде заплатено точно в момента. Това не значи, че биха желали или могат да си позволят да работят безплатно, но желанието да се помага на хората е по-силно от жаждата за пари и аз (а предполагам и много други колеги) бих предпочел да ви консултирам (независимо дали ще платите сега, после, под друга форма или никога), отколкото да удължаваме (аз + вие = нашият отбор) страданието ви и/или да влошаваме здравето ви.
Независимо от естеството на проблема - болка, обща отпадналост, слабост в крайниците, неразположение, травма - препоръчително е да се срещнете със здравен специалист. В много случаи личният лекар е добър избор за отправна точка, а ако той прецени, може да ви пренасочи към по-квалифициран от него специалист. Без да имам статистика по въпроса, предполагам, че болшинството пациенти, които личният лекар приема, имат нужда от успокоение и наблюдение. Това не е признак, че личният ви лекар не го е грижа, а е част от медицината, но за съжаление личните лекари нямат нито времето, нито уменията да предадат това на пациентите си.
Физиотерапевтите в някои държави имат правото на директен достъп, т.е. при оплаквания в нервно-мускулно-скелетния апарат физиотерапевтът се препоръчва като първа консултация. В България физиотерапевтите не само нямат право на директен достъп, а и нямат право да практикуват самостоятелно. Технически или законово погледнато, те нямат право да извършват медицинска услуга самостоятелно. Добре обучените физиотерапевти са доста вещи в теорията и практиката на болковите проблеми и функционирането на нервно-мускулно-скелетната система, но цялата система е една огромна каша.

Накратко - ако имате възможност, потърсете квалифицирана помощ и не пристъпвайте към самолечение!

Пролог

Всяко лечение започва с добре поставена диагноза, която да направлява по-нататъшните действия. Някои диагнози подлежат на промяна - те не са нещо статично, защото винаги могат да изникнат нови данни, промяна в състоянието, резултат от лечението. Важно е да се разбере, че има два вида диагнози - номинални и есенциални. Номиналните служат предимно за отчитане в системата на НЗОК и понякога не дават никаква яснота за необходимите действия или лечение. Есенциалните посочват какъв точно е проблемът и водят след себе си начините за разрешаването му. Понякога диагнозите не отразяват добре случващото се и не трябва да се чувстваме обречени от тях. Понякога диагнозите могат да са плашещи, но има редица доброкачествени състояние - нормален дискомфорт като страничен ефект на това да си жив. Най-ценното за здравните работници е, че могат да забележат притеснителните неща, които да говорят за наличието на сериозна патология, и да ви насочат към подходящо лечение.

Епизод първи - Да започваме ли?

Стигнали сте някак до личния лекар или вашия физиотерапевт, той ви е прегледал и ви е разпитал внимателно за случилото се, а сега какво? Първата стъпка е да разберем (целият отбор, въвлечен в това приключение), дали имате нужда от оздравяване/лечение или от терапия/менажиране. Има редица оплаквания, които имат нужда от време и постепенно натоварване, а има и такива, които имат нужда от външна намеса - медикаментозно или оперативно лечение, имобилизация. Аз (и този блог като част от мен) съм фокусиран върху болковите преживявания, затова ще предположа, че и вие сте попаднали тук заради това. Подходът, които ще предложа, е подходящ за тренировъчни (немедицински) проблеми. Ако имате нужда от лечение - обърнете се към съответния специалист (обикновенно ортопед или невролог) и следвайте неговите изисквания. Ако проблемът подлежи на постепенно натоварване без специфични изисквания (каквито имат постоперативните състояния), то вие попадате в графата "лечебна физкултура". Основното, което е нужно да разберете (вие и вашият терапевт или лекар) е доколко може и трябва да се натоварвате. Като цяло, човекът е доста устойчив организъм и обездвижването е един от големите врагове на здравето. С други думи - една от основните причини рехабилитацията да не дава резултат е, защото още не е започнала.

Накратко - посетихте вашия лекар, той изключи наличието на патология, време е за действие.

Епизод втори - Играта започва

Преди да започнете новия си двигателен режим, предлагам да анализирате набързо ежедневието си. Действия, които се повтарят често - работа, седене, сън, пътуване - имат тенденцията да се отразят като голяма промяна в дългосрочен план. Може ли да надвиете 8 часов статичен работен ден с едночасова тренировка? Едва ли, ноооо....правете каквото ви носи търсения резултат.

Епизод трети - Първо разиграване

Пъровото правило на клуба на упражненията е да се правят упражнения. Правиш упражнения, има резултат (бил той малък, голям, положителен, отрицателен), не правиш упражнения, няма резултат.
  • Най-важно е да се правят упражнения
  • Най-маловажно е какви упражнения
  • Ако не получавате резултата, който искате, правейки упражнения, то вероятно имате нужда от различен начин на правене на упражненията. Добро начало е да започнете постепенно в зоната си на комфорт.
Някои физиотерапевти и лекари имат склонността да смятат, че човешкото тяло е изключително крехко и препоръчват "да не се вдига тежко". Аз вече имам алергия (силна непоносимост) към такъв тип изказвания. Да, някои случаи изискват отбременяване или почивка, но също така има критерии за това колко, как и кога. В повечето случаи, правенето на упражнения според възможностите на индивида е еднин от основните методи на физиотерапията.

Какви упражнения ли? В идеалния случай, ще разчитаме на естествената тенденция на организма да иска да се отдеформира и отбремени или с други думи - ще импровизираме свободни упражнения (по-редно е да ги наречем движения). Подходящ вариант са и различните системи за движение (йога, ци гун, Фелденкрайс) или постепенното навлизане във физическата активност и физическото възпитание (плуване, бягане, катерене, фитнес). Всяка активност има своите предимства и недостатъци, затова и основното е как се подхожда към движението, а не как изглежда или звучи. Нелош вариант са и общоразвиващите упражнения - планкове, лицеви опори, клякания, напади. Подборът на упражненията е предимно въпрос на лично предпочитание. Моите любими упражнения са коремните преси, гръбните преси и "коляно навън", а ако имате търпение, ще видите и тях описани в няколко думи.
Важно е да не смятаме, че има магическо упражнение, което еднозначно да решава конкретен проблем.

Епизод четвърти - В допълнение

Ако ергономичните промени са от първостепенно значение, упражненията и физическата активност са второстепенни, то пасивните методи можем да поставим на трето място. Да, топлите и студени компреси могат да имат ефект, евтини са и всеки може да си ги приложи сам. Имат ниска ефективност, но ниската им цена и леснотата на приложение им придава средна ефикасност. Мануалната терапия от своя страна има ниска ефективност (т.е. не е нито нужна, нито достатъчна за решаване на проблема) и висока цена, която я прави доста неефикасно средство. Прилагането й не е проблем, дори вярвам, че може да има своето място, но разчитането само и единствено или дори предимно на нея е недопустимо. За съжаление, редица терапевти не разбират значението на мануалната терапия, как действа или не действа.


Епилог

Независимо дали сте предприели това приключение сами, с приятели, съюзници или лечители, вашето участие в процеса е незаменимо. Независимо дали ви боли кръстът, имате фрактура, фантомна болка, болка във врата, хронична разпространена болка(фибромиалгия), болки в коленете, дискова протрузия или херния или болки в раменете, принципите на физиотерапията са едни, но приложението им е индивидуално и то не към проблема, а към индивида. Лечението (терапията, рехабилитацията), както и целият живот, е игра - активно действие, което постоянно се променя, но се подчинява на установени правила (някои от които могат да бъдат заобикаляни, други изкривени, трети нарушени).

Един лош бизнес модел

В никакъв случай това не е всичко, което знам и мога да направя за човекa (а защо не и за кучето?) потърсило услугите ми. Едва ли играта сам някога ще замени танца на терапевтичното съюзничество. Просто не е същото да се пощиш сам.




Въпреки това, аз избирам финансово неизгодния вариант да давам на хората възможност и ги поощрявам да се грижат сами за себе си. Информацията представена тук е безплатна за вас, но аз и моето семейство сме платили скъпо за нея. Благодаря на всички, които ме подкрепят директно (допитвайки се до мен и ползвайки услугите ми) или индиректно (разпространяващи и използващи информацията).

1 коментар:

Erzhi каза...

Приключението, от гледна точка на един готов за промяна участник в играта (Джеймс Гордън: „Въпросът не е в това, че някои хора имат воля, а други – не... Просто някои хора са готови да се променят, а други – не.”)
Последните няколко материала на този блог ни отвеждат в царството на приказките. Всички обичаме приказки и си ги разказваме непрестанно – било сами на себе си, било на другите. Приказките могат да бъдат приспивни и пробуждащи. Будители, просветители, учители се изразяват иносказателно, прибягват до приказки и притчи, когато искат да отсеят от публиката онези, които не са готови и зрели за посланието им. По този начин ще могат да се занимаят качествено с малцината, които са се наспали и готови да се пробудят и да се грижат за себе си. Лично аз ценя и търся приказките за събуждане – редките скъпоценните камъни; приспивните ни заливат от всички посоки, и сами ги разказваме с охота, но нямат място в колекцията – та ние сме си дълбоко заспали и без тях. Вярвам че по ефективност предимство има будителството с личен пример – не с думи, а с дела, но пробуждащата приказка, разказана умело в подходящ момент, определено има своето място. Не съм сигурна дали в пробуждането има място за ефикасност. Ако си се наспал – минимално докосване ти е достатъчно и резултатът е налице: от света на сънищата минаваш в реалността. Ако спиш непробудно... нищо не помага. Но ето моята версия на приказката, от моя ограничен опит:
- Моят терапевт го е грижа за мен. Последователно, с търпение и постоянство ме подкрепя и съпровожда в процеса на отстраняване на пречките и осигуряване на условията, при които жизнената ми сила се разгръща, така щото да възстанови пораженията, настъпили по време на безпаметния сън, и след това да се отприщи за сътворяване на добре подредено и организирано тяло, в което е уютно да се живее и е радост да се работи за изявяване на пълния му потенциал. След като се „подредя” и „усетя” с помощта на структурирани физически занимания и на други инструменти от арсенала на моя терапевт, той ме насърчава (ако имам желанието и подтика) да продължа напред с изследване на зоната отвъд структурираните форми. Следва творчески процес на разгръщане на потенциала на физическото тяло и развиване на все по-високо ниво на игрите, прекъснати в ранна детска възраст (поради дресировката в обществото и семейството) – това развитие се случва самостоятелно или с другари, според наличностите:). Наличието на другари и спътници действа захранващо и обогатяващо на творческия резервоар на отделния играч, увеличава степените на свобода и разширява възможните посоки на развитие.
- Добрата терапия е онази, която премахва нуждата от терапия.
- Добрият терапевт има какво да предложи и на будните, и на спящите и се отнася с еднаква грижа, уважение и внимание към тях и дава всекиму според потребностите и възможностите.
- Моят терапевт владее „техниката” за отключване на връзката с жизнената сила – било с конкретна мануална модалност, било по външно недоловим начин с цялостното си присъствие.
- В крайна сметка моят терапевт ме запознава с единствения истински компетентен терапевт – вътрешния; помага ми да заема мястото си на стопанин на собственото си тяло.
- Всичко това звучи приказно и нереалистично, но приказката става реалност, когато готовият за промяна пострадавш попадне на готов за съдействие будител, а в интерактивния пробуждащ танц е възможно събуждането да прелее и в други сфери от скачените съдове на сложната човешка система, задвижвана от една-единствена жизнана сила, която се изявява на всички нива. В зависимост от зрелостта и готовността на участниците е възможно достигане на етап в играта, когато се губят границите между водещ и следващ и се получава вълшебен танц, при който всеки от участниците надгражда и усъвършенства себе си, уменията си и приказката продължава да се разгръща от само себе си, захранвана от сумарния потенциал на участниците. Никоя приказка не продължава безкрайно, но идва етап, при който процесът на съ-творяване на участниците излиза извън пределите на конкретно измеримите или изразими с думи крайни резултати.