Страници

Бабата с кривия врат

Нищо не може да замени собствения опит, но това не е аргумент, който да прави собствения опит крайна инстанция или дори много устойчив аргумент. Една от причините за развитието на човешкия вид до сегашното му ниво на цивилизованост е способността на хората да предават собствения си опит на другите. С течение на времето методите на разпространяване на информация са достигнали до там, че всеки от нас може от удобството на дома си да има достъп до огромно количество информация, било то в книги, писма или интернет. Някои биха оспорили, че чуждият опит не е директно приложим и написаното знание е "мъртво" (статично), но моят аргумент е, че това са инструменти и всеки може да ги ползва по собствен начин.

Предлагам на вниманието ви един "реален" случай. Е, всъщност това е приказка, която можете да прочетете в "Болки и болежки" на Луис Гифърд.

Коментар

Някак странно е да пиша коментара си след думите на Гифърд. Не поради свещеността на думите ми, защото такова нещо не съществува, а защото историята е завършена сама по себе си. Всъщност, тя е вмъкната в главата за социо-искономическите фактори и се намира между описанието на епизод от телевизионно предаване и заключителните думи относно това, как паричната компенсация играе роля в социо-психо-биологичния процес на хроничната болка. Откъсът е от третия том на "Болки и болежки", който се занимава с конкретни случаи и с подхода, който Гифърд нарича "постепенно излагане" (graded exposure).


Посещението

Спомням си една възрастна дама, която ме посети и ми каза, че е започнала да усеща болка във врата. Тя седна срещу мен и главата й беше наклонена надясно на около една трета от разстоянието до дясното й рамо. Не ми се стори подходящо да коментирам това веднага и затова изслушах какво ще ми разкаже и историята на последните три месеца. Когато тя се изправи, за да започнем физическия преглед, аз казах:
- Чувстваш ли се права (straight)?
- Да - отговори ми тя.
- Покажи ми какви движения можеш да направиш с главата си - казах аз и показах поглеждане нагоре, надолу, наляво, надясно, настрани, а тя следваше. За възрастта си, тя имаше всичките движения, дори наклон наляво.
Хммммм!
- Имаш ли нещо против да преместя главата ти в друго положение за малко?
- Заповядай. Няма проблем.
Поставих главата й перпендникулярно на раменете й.
- Можеш ли да я задържиш така?
Тя го направи.
- Как се чувстваш така?
- Много странно (awkward). Всичко е накриво и се затруднявам да я държа така.
- Сега я постави така, че да се чувстваш права.
Тя отново се върна в една трета наклон надясно.
- Когато се гледаш в огледалото, забелязваш ли, че главата ти е малко на едната страна? Някой коментира ли това?
За мое очудване, тя отговори:
- Не.
- Може ли да седнеш за малко?

Сега, когато седна, главата й беше права, но това беше, защото цялата седеше извита и изкривена. Оказа се, че единственото огледало, което има и в което се гледа вкъщи, е на тоалетната й масичка. Огледалото над мивката в банята й било малко и прекалено високо за нея, затова тя никога не се оглеждала в него. Съпругът й бил починал и сега тя си живеела тихичко и щастливо на село. Единственото, което тя спомена, е , че най-добрата й приятелка, която идвала веднъж седмично, за да пият чай, я попитала дали вратът й е добре и тази случка я накарала да потърси помощ.

Предполагам, че всички ще искат да знаят какво се случи с нея. Ами, проблемът й можеше да бъде класифициран като просто раздразнение в долния цервикален дял - нещо, което всички хора получават от време на време - и вероятно е свързано със спондилоза и дегенеративни ставни изменения. Аз използвах няколко прости упражнения, малко обикновен масаж и също така опитах малко постепенно постурално реобучение, използвайки огледало докато е права. Болката скоро се подобри и тя беше благодарна. Видях се с нея три пъти в рамките на две седмици. Стойката и позицията на главата й не се промени въобще. Аз знаех нейното село и имах няколко други пациента, които я познаваха. Няколко месеца по-късно един от тях ме посети. Попитах го за дамата с "шантавия" врат и пациентът каза:
-О, ние толкова сме й свикнали, защото е така от години!

Коментар на Гифърд

Сега, това е пример за несъзнателен навик. Защо е започнал, аз никога няма да знам. Нещо, в което съм сигурен, обаче, е, че много модели на движение при хронична болка свързани с "болковото поведение" се превръщат и в несъзнателни/подсъзнателни навици и не само движения, но също така и пъшкането, напрежението и гримасите.

В ранното менажиране на контузиите е много важно да се фокусираме върху гладко, отпуснато движение без мисъл и страх. Аз казвам на пациентите, че странните движения, стегнатите движения, пъшкането и стягането, задържането на дъха и т.н., могат лесно да се превърнат в навици, които са толкова трудни за спиране, колкото навика да си гризеш ноктите.

Един последен коментар за старата дама и кривия й врат - ще забележите, че изпозлвах доста стандартен подход чрез упражнения и мануална терапия. Може да се чудите, след всичкото това говорене за опасностите на мануалната и пасивната терапия, защо ще правя така? Причината е проста - тази дама си беше идеално активна, нямаше поведение на избягване, не беше депресирана, справяше се перфектно с две думи. Нямаше никакви "жълти флагове", които да са притеснителни. Единственото, което тя искаше да разбере, е дали мога да й помогна малко с болката й. Както аз, така и вие и всички останали - когато нещо боли може да е страхотно някой да свърши малко мануална мекотъканна работа. Важно е същевременно да се даде малко подкрепа и успокоение, че всичко е наред - това е нещо, което помага много. Не оставайте с впечатлението, че мануалната работа не е разрешена!

Няма коментари: